Вие сте тук

Закон за гражданското въздухоплаване

 

Обн., ДВ, бр. 94 от 1.12.1972 г., изм. и доп., бр. 30 от 13.04.1990 г., бр. 16 от 21.02.1997 г., бр. 85 от 24.07.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., доп., бр. 12 от 11.02.2000 г., изм. и доп., бр. 34 от 6.04.2001 г., в сила от 6.04.2001 г., изм., бр. 111 от 28.12.2001 г., изм. и доп., бр. 52 от 18.06.2004 г., изм., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., бр. 88 от 4.11.2005 г., бр. 102 от 20.12.2005 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 36 от 2.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., изм. и доп., бр. 37 от 5.05.2006 г., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 108 от 29.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 10 от 30.01.2007 г., в сила от 30.01.2007 г., доп., бр. 41 от 22.05.2007 г., изм. и доп., бр. 109 от 20.12.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., изм., бр. 36 от 4.04.2008 г., изм. и доп., бр. 66 от 25.07.2008 г., в сила от 25.07.2008 г., изм., бр. 67 от 29.07.2008 г., бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. и доп., бр. 47 от 23.06.2009 г., бр. 82 от 16.10.2009 г., изм., бр. 102 от 22.12.2009 г., в сила от 22.12.2009 г., изм. и доп., бр. 63 от 13.08.2010 г., доп., бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г., бр. 94 от 30.11.2010 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 41 от 31.05.2011 г., бр. 81 от 18.10.2011 г., бр. 99 от 16.12.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 1.07.2012 г., изм. и доп., бр. 60 от 7.08.2012 г., изм., бр. 82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г., доп., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изм., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 12 от 11.02.2014 г., бр. 53 от 27.06.2014 г., бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. и доп., бр. 28 от 17.04.2015 г., бр. 89 от 17.11.2015 г., доп., бр. 15 от 23.02.2016 г., изм., бр. 95 от 29.11.2016 г., бр. 58 от 18.07.2017 г., в сила от 18.07.2017 г. 
 

Глава I

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

 
 

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) Този закон урежда обществените отношения, свързани с гражданското въздухоплаване в Република България и с осигуряването на безопасността и сигурността му.

 
 Чл. 2. (1) (Доп. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) Република България има пълен, изключителен и неотменим суверенитет върху въздушното пространство над своята територия, включително над вътрешните и териториалните й води.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) Министерският съвет определя зоните във въздушното пространство, в които може да се ограничава въздухоплаването.

 

Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г., изм. и доп., бр. 37 от 2006 г.) Организацията и контролът за използване на гражданското въздушно пространство, както и ръководството и контролът на въздухоплаването в обслужваното въздушно пространство на Република България се осъществяват по ред, определен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на отбраната определя реда за въвеждане и правилата за работа на единната система за гражданско и военно управление на въздушното пространство.

(3) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на отбраната определят реда за използване на въздушното пространство при прехода към военен контрол и ръководство на въздушното пространство при повишаващи се нива на извънредни условия.

 

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) (1) Гражданско въздухоплаване е всяко въздухоплаване, извършвано с гражданско въздухоплавателно средство и предназначено за:

1. превоз на пътници, багажи, товари и поща по въздуха;

2. обслужване на селското, горското и други отрасли на стопанството;

3. геоложки, географски и други научни изследвания;

4. оказване на спешна медицинска помощ;

5. културно-просветни нужди, фотографиране и реклама;

6. борба с пожари, наводнения и други бедствия;

7. обучение, спорт и др.

(2) Граждански въздухоплавателни средства са всички въздухоплавателни средства с изключение на държавните.

 
 

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) На борда на въздухоплавателно средство, регистрирано в Република България, се прилагат българските закони освен в случаите, когато в ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор е предвидено друго. 
 
 

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) (1) Въздухоплавателните средства, които осъществяват гражданско въздухоплаване, се регистрират по този закон.

(2) Въздухоплавателни средства, вписани в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България, летят с национални и регистрационни опознавателни знаци на Република България.

(3) Гражданските въздухоплавателни средства за санитарни цели имат и знака на Червения кръст.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава наредба за реда за определяне и нанасяне на регистрационните знаци.

 
 
 

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2011 г.) Български авиационни оператори извършват търговски операции с въздухоплавателно средство в страната и в чужбина на основата на търговски договор, а при липса на такъв договор - при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2011 г.) Чуждестранни авиационни оператори могат да извършват търговски операции с въздухоплавателно средство в страната по силата на международен договор, по който Република България е страна, а при липса на такъв договор - при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

 
 

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г., предишен текст на чл. 7, изм., бр. 52 от 2004 г.) Превозът на пътници, багажи, товари и поща по редовни международни линии се извършва от български и чуждестранни въздушни превозвачи по силата на международни договори, страна по които е Република България.

(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Назначаването на български въздушен превозвач се извършва по силата на двустранни или многостранни международни договори.

(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Не се разрешава монополно положение на пазара на въздушен превозвач по линия за редовни въздушни превози, освен ако друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. Когато в международен договор има ограничения за броя български въздушни превозвачи, за честотите на експлоатация на линията или за предлагания капацитет, изборът се извършва от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията въз основа на конкурс или чрез възлагане, когато за участие в конкурса за дадена линия се е явил само един кандидат. Условията и редът за провеждане на конкурс за достъп до пазара на въздушни превозвачи се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

 
 

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) (1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията ръководи и контролира гражданското въздухоплаване и гражданските въздухоплавателни средства и съоръжения на територията на Република България.

(2) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията осъществява правомощията си по ал. 1 чрез Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията със седалище в София.

(3) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията с правилник определя структурата, дейността и функциите на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация".

(4) (Нова – ДВ, бр. 89 от 2015 г.) Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" е компетентният орган по прилагането на Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване, за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност и за отмяна на Директива 91/670/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1592/2002 и Директива 2004/36/ЕО (ОВ, L 79/1 от 19 март 2008 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 216/2008", и правилата за неговото изпълнение.

  Чл. 9. (Отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.). 
 
 

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., доп., бр. 81 от 2011 г.) Въздухоплавателните средства могат да бъдат предоставяни за ползване на лизинг въз основа на писмен договор в страната или в чужбина със или без екипаж след одобрение от главния директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., бр. 66 от 2008 г., в сила от 16.07.2008 г., бр. 81 от 2011 г.) Главният директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" разглежда постъпилите заявления по ал. 1 в срок до 10 дни от датата на постъпването им, а в случаите, в които български авиационен оператор предоставя на чуждестранен авиационен оператор въздухоплавателно средство по договор за сух лизинг и не се предвижда отписване на въздухоплавателното средство от регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България - в срок до 20 дни.......